Енио Мориконе – композиторът, който създаваше "музика на реалността"

Дори и да не сте чували името Енио Мориконе, то със сигурност до ушите ви е стигала завладяващата му филмова музика - от призрачната хармоника в "Имало едно време на Запад", през цигулките в "Чи Май", която намира мястото си в The Life and Times of David Lloyd George, до виковете на койотите в "Добрият, лошият и злият".

Италианецът работи по повече от 500 саундтрака на едни от най-известните филми. С него, може би, може да се мери само Ханс Цимер. Но през цялата му кариера името му е свързвано главно с уестърните и работата му с Серджио Леоне. Двамата приятели създават 6 филма заедно - само фракция от огромното музикално наследство на Мориконе. Дълги години композиторът сажалява, че сред обществото творчеството му се ограничава само до тези няколко филма.

Енио Мориконе е роден в Рим и прекарва целия си живот там. Той издъхна в италианската столица днес, на 91 години, след усложнения заради тежко падане преди седмица. Когато говорим за композитори, често си мислим, че те се учат да творят на пиано или цигулка. Ала Мориконе е различен - неговият първи инструмент е тромпетът.

На 14 години той е приет в престижната Accademia Nazionale di Santa Cecilia и настоява да бъде приет в класа за композиране, което предизвиква огромна изненада в професора му, тъй като там се събират само студенти, които учат класическа музика.

"Беше почти скандално за тромпетист да изрази желанието си да учи композиция", обяснява музикологът Серхио Мицели в документален филм на BBC от 1995 г.

Енио, Дан, Лео...

С помощта на свой приятел Енио успява да подпише договор с телевизия RAI и започва да твори музика за малкия екран. А първите си саундтраци за филми той подписва с псевдонимите си Дан Савио и Лео Николс. Когато през 1984 година е запитан дали се е срамувал да пише за големия екран, той категорично отговаря: "Не, но създателите на тези филми искаха да изглежда така, все едно са произведени в Америка, а името ми не е особено американско..."

Музиката на Мориконе е уникална - тя е вдъхновена както от великите класически произведения, така и от звуците на всекидневния живот. В нея се комбинират отличителни звуци на електрическа китара, флейта на пан, свирки, църковни камбани, женски викове, изстрели и дори животински звуци, всички те придружени от симфоничен оркестър.

Композиторът признава, че когато пише филмова музика, той черпи вдъхновение от съвременната и експерименталната музика. Още преди да започне да пише за големия екран, той има голям интерес към музикалните иновации и през 60-те години се присъединява към Nuova Consonanza - асоциация, фокусирана върху промотиране на съвременна музика в Рим

"Всички звуци могат за бъдат използвани, за да се предаде емоция... това е музика на реалността", казва Мариконе.

"Маестрото"

Въпреки страхотната си работа Мориконе печели първият си Оскар за най-добър саундтрак на 87 години за лентата "Омразната осморка" на Куентин Тарантино през 2017 г.

Преди това той е номиниран многократно за престижната статуетка, но така и не успява да я грабне. Все пак, навярно като компенсация, получава почетен Оскар през 2006 година, но Мориконе е убеден, че музиката му никога не е била напълно възприета от Холивуд. За сметка на това има 11 от най-престижните награди в Италия - David di Donatello.

Успешната му кариера като филмов композитор обаче не му пречи да твори и "абсолютна музика" (musica assoluta), както той я нарича. Мориконе създава и няколко концертни творби, сред които  Concerto no.1 for orchestra през 1957 г., Concerto no.3 for guitar and marimba през 1991 г. и Mass for Pope Francis през 2015.

"Дори да съм наясно, че има огромна пропаст между публиката, която ходи на концерти, и тази, която посещава кино, тези кимвания към класическия репертоар са начин за обединяване на двата свята", казва Мариконе през 1999 г. Влиянието на "сериозната" класическа музика присъства във всички музикални произведения на Енио Мориконе, а композиторът често се забавлява с тези сериозни препратки.

Трудно е да се говори за Мариконе без Леоне

Мариконе среща мъжа, който дава тласък на кариерата му, Серджио Леоне, в училище. Когато се запознават за пръв път са едва на 8 години. Подновяват връзка цели две десетилетия по-късно в академията "Санта Сесилия". Но Леоне е и една от причините Енио да изпусне една от големите възможности в живота си - да създаде музиката за "Портокал с часовников механизъм" на Стенли Кубрик. Леоне настоял, че Мориконе е прекалено зает с композициите за неговия филм, въпреки че италианецът не е имал толкова много работа. Няколко пъти Енио е бил питан дали иска да създаде музиката и за някои от филмите на Клинт Истууд, но отказал.

Въпросите за Серджио Леоне са част от онези, на които Мориконе отказва да отговаря по време на интервюта през годините. Всъщност, той имал "тежък характер", поне според малкото хора, успели да се докоснат до него. По време на интервюта той настоявал да бъде наричан Маестро, а не Енио Мориконе, тъй като било прекалено формално, нито пък Енио, тъй като било прекарено приятелско. Ако все пак някой искал да го попита за филмите му с Леоне, то в никакъв случай не трябвало да използва определениетои "спагети уестърн". И в никакъв случай не можело да молиш Маестрото да ти посвири на пиано - той все пак е композитор, не изпълнител.

Въпреки огромният си успех, Мориконе никога не напуска Рим. Така и не се научава да говори английски и вижда себе си като "сериозен композитор на музика", без да се интересува от това, какво Холивуд мисли за него.